Здравейте, аз съм Росен Маринов. По принцип рядко влизам в известаната социална мрежа Фейсбук, а пък за коментиране на публикации да не говорим. Но вчера се зачетох в една публикация, която имаше над 200 коментара. Останах изумен как хората могат да се заяждат един с друг по такъв начин. Всичко започна от някаква безобидна правописна грешка, която веднага се намери някой да кометира и да нарече неграмотница момичето, която я беше допуснала. След това изключително дребнавия потребител заформи сериозен спор с всички, които се включиха да защитят момичето. В спора се разбра, че въпросния „високо образован“ потребител се хвали и изтъква с неща, които въобще не са повод за гордост като например, че се е захванал с готов разработен бизнес от родителите му и че посещава всички известни клубове, където се събира „елита“ на страната. И на всичкото отгоре човека си вярваше, че е велик. Не мога да преценя кое е по-лошо – да си заблуден за ценностите в живота, както този индивид или да отделяш толкова много време в спорове със заблуден човек, както останалите, които не спряха да коментират.
Като извод аз Росен Маринов мога да кажа, че интернет пространството понякога събира много комплексирани хора, които могат да изразяват и потвърждават безсилието си единствено онлайн.
Здравейте отново! Аз съм Росен Маринов. Забелязали ли сте лудостта покрай коледните и новогодишните празници. Всеки бърза за някъде, носи опаковъчна хартия за подаръци с червено-бели нюанси, из градовете можете да срещнете поне няколко Дядо Коледа с непрофесионални фотографи, които чакат родителите на някое дете да проявят желание да снимат малчугана за спомен. В този тежък за българите живот е изненадващо това оживление в края на годината. Сякаш, въпреки, че е студено хората се пробуждат от есенен сън и тръгват въоръжени с трудно спестени парици да купят подаръци на близките си, макар и скромни, но подаръци. Това, съчетано с коледните песнички по центъра на града, успя да ми върне някои спомени от миналото, когато Коледата наистина беше Коледа и се празнуваше спокойно, без притеснения за пари. Тези времена едва ли ще се върнат, но не пречи да ни носят носталгия и днес.
Здравейте от мен инж. Росен Маринов. Не знам вие какво мислите за тази магическа отвара, която всеки втори пие сладко-сладко, но според мен всяко нещо в големи количества вреди. Не мога да разбера как може някои хора всеки ден да изпиват по литър ракия например. Това е такъв стрес за организма, не че съм лекар ама дори и не трябва да съм, за да мога да кажа, че е доста вредно. Не казвам, че не съм пил или, че не пия, напротив, събираме се приятели, познати – веселим се, но това е много далеч от битовия алкохолизъм, който включва всеки ден по големи количества. Да не говорим пък за днешните жени колко много пият. Направо нямам думи, толкова ли искат във всичко да доказват, че ги бива, че дори и вземат и лошите мъжки черти. А много мъже ще се съгласят, че пияна жена е грозна гледка, не че пиян мъж е хубава гледка, но поне сме свикнали с разхождащи се пияници по улиците.
Възрастните и по-умни хора са казали – по една малка чашка винце или 50 грама ракийка вечер дори е полезно, но да се прекалява хич не е препоръчително. Хайде до скоро и умната с алкохола!
Ами какво да ви кажа за здравословната храна. Такова понятие според мен не съществува. Какво значи здравословна, при положение, че в България няма храна, която да се отглежда в абсолютно чиста среда. Всичко се произвежда за масовия потребител като приоритети са да става бързо и в огромни количества. Качеството е най-отделечената цел на производителите. Но като се замислиш можем да говорим единствено за по-малко вредна храна. Например ако отглеждаме зеленчуците и животните на село, където почвата и въздуха не са толкова замърсени, растенията не се торят много и животните не се хранят с химични вещества за по-бързо покачване на масата, може би там храната ще е доста по-невредна. Но от киселинните дъждове никой не е засрахован или от болест при животните. Така, че никога не можем да бъдем сигурни, че се храним с напълно здравословна храна и все пак ако направим стълбица за вредност на храната на първо място за най-нездравословна храна ще поставим храната внасяна от чужбина, на второ – храната от български производители и на трето – храната, произвеждана в домашни условия. Така мисля аз – Росен Маринов, а какво е вашето мнение?
В събота след обяд реших да излезна да се поразходя в парка – нали беше хубаво времето, трябваше да се насладя на може би последните слънчеви есенни дни. Навсякъде беше пълно с млади хора, майки с деца, възрастни. Поседнах на една пейка и съзерцавайки пейзажа, близо до мен стояха 2 момченца на около 6 години. Едното се хвалеше на другото какъв „телефон с пръст“ има. А то от своя страна каза „Аз пък ще си купя Айфон“. Тогава се замислих как са се променили детските мечти и продължават да се променят. Детето Росен Маринов не бе такъв.
Като малки ние мечтаехме за нова топка, маратонки, колело. А сега?
Сега децата се надпреварват кой има по-модерен телефон, компютър или плейстейшън. Вече ги няма старите игри на жмичка, стражари и апаши и редица други, заради които родителите ни не можеха да ни приберат вечер.
Мъчно ми е какво пропускат малчуганите днес. И сега с приятна носталгия си спомням всичките ни игри с моите приятелчета.
Времето е най-големият капитал. Това поне се надявам всички да са го разбрали. Хората казват „Времето е пари“ и са напълно прави. Твърдо заставам зад тази теза.
Моите наблюдения са, че много от българските граждани не ценят този така важен капитал. Пилеят го за незначими и маловажни неща, просто ей така. Не го управляват, не го планират. Оставят го на произвола на съдбата.
Друг феномен е, че винаги намират оправдание, че нямат време. Колко често само чувам изрази като: „Не направих това, защото не ми остана време“, „Много съм зает“, „Нямам никакво време за ..“ и прочие. Явно така „се успокояват“ пред себе си.
Истината е, че само ако успеете добре да планирате и оптимизирате времето си, ще станете наистина успял и щастлив човек.
Като представител на малките населени места ще споделя, че при нас сватбата е едно истинско голямо събитие, празник за целия град. И като такова, всички взимат усърдно участие в него. Аз – Росен Маринов бих предпочел да не е точно така, защото при наместа на толкова много странични хора, не остава време и възможност да се осъществят желанията на младоженците. А все пак сватбата е техния празник, а не на роднините и приятелите.
Много пъти съм ви говорил са красотата на родния ми родопски край и не знам дали е ставало дума, но досега никога не бях се замислял, че може да реша да потърся късмета си някъде в по-голям град. Тия дни обаче доста сериозно се замислих по въпроса. На приятелката ми, с която излизаме сравнително отскоро, но смело мога да твърдя, че това е жената на живота ми, й предложиха работа, с перспективи за развитие, в София, в счетоводна къща Крестън БулМар. Нейна състудентка, с която са били в една квартира в Свищов, от около две години работи във тази счетоводна къща Крестън БулМар и я покани. Разбира се, обсъдихме го. Но то какво да го обсъждаме, приятелката ми от две години, откакто се е прибрала от Свищов, е без работа и, така като гледам, без перспектива скоро да си намери. Знаете как е в малките градове. Макар че то май по време на криза няма малък и голям град. Така че и за секунда не си помислих да я спра, знам, че за нея е много важно сега да трупа опит, да се вкара в системата, дето е речено. Обмислям доста сериозно обаче дали да не дам шанс на отношенията ни и вместо да поддържаме дистанционно връзка, която рано или късно ще стане със затихващи функции, да я последвам в големия град. Не мисля, че в София ще ми е трудно да си намеря работа, хора с техническо образование като мен се търсят навсякъде. Вече даже започнах да разглеждам обявите в Джобс бг. Така че, ако скоро се включа от София, да не се чудите
На Росен Маринов му идват в повече. Ама честно. Незнам кой си измисля празници и почивки, но това вече е прекалено. Съвсем се обърках. Събота работен, следващата седмица кратка почивка. Чудя се защо ли винаги решава някой друг. Всички управници обещаваха, че ще се вслушват в народа, а сега кой ни пита? Решават ги и толкоз. Те разбира се, са си много добре – почивките им почивки, че ще каже човек, че са много преуморени. Лятото имаха дълга ваканция, а зимата мисля, че също ще е повече дни от обикновено.
Времето
Питам се до кога. Струва ми се страшно безумно Росен Маринов вече втора седмица да работи в събота. Ехоо, управляващите, престанете да разваляте работният процес. Нито съм ефективен в събота, нито пък успявам да си отпочина само в неделя. Така, че много моля да имате ик моето мнение в предвид.
